Sofia

"Щастието е единственото нещо, което човек може да раздава без да притежава" - мразя ей такива тъпи мисли!

Захванала съм "На юг от границата, на запад от слънцето" - изключително неподходяща за изтерзаното ми сърце. Все пак, харесва ми. Друг поглед върху същите неща.

Прочетох "Ловецът на хвърчила". Много го бива афганистанеца! Страхотна книга! Била по-лека от "Хиляди сияйни слънца". Не смея да мисля каква е втората тогава.

@nickname778 Вие или ме търпите, или ме прескачате. Толкова ми е кухо, че ми е все едно. Възпитанието изисква да се извиня все пак.

Но май не съм срещнала нито един от тях. И не държа. Искам си моя. "Мой" - странна дума.

Най-близката ми приятелка ми каза, че на света има хиляди мъже, които биха били щастливи да ме обичат и още повече - аз да ги обичам.

Душата ми плаче. Не мога цял живот така. Но за следващите 15на година не виждам друга перспектива. Докато пораснат децата. После знам, че ще бъда сама.

Постове, дълги колкото един смс. Поне ще спра да досаждам на приятелите си. Надявам се.

Знам, че нетът не е анонимен. Достатъчно съм патила точно от тази неанонимност. Обаче трябва да разкажа на някого. Не смея дори това. И все пак?

Искам да мога да се наплача като всяка жена. Да стоя и реки от сълзи да текат от очите ми и да носят облекчение. Просто не мога.